Китай се движи към пълна парична независимост

Писателят поучава финансовите институции по отношение на разпределението на активите и е създател на курса Практическа история на финансовите пазари

Втората по величина стопанска система в света е на път да се реалокира в парична самостоятелност и по този метод ще унищожи актуалната интернационална парична система. Китай би трябвало освен да пренадуе стопанската система си, само че и да надуе задълженията си. Страната има едно от най-високите съотношения общ нефинансов дълг към Брутният вътрешен продукт от всяка огромна стопанска система, при 311 % от брутния вътрешен артикул. Докато дълговата тежест на множеството страни се свива по отношение на производството, с помощта на високия номинален напредък на Брутният вътрешен продукт и падащата цена на дълговите скъпи бумаги, Китай продължава да регистрира повишаване на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт.

В навечерието на международната финансова рецесия през декември 2007 година общите нефинансови задължения на Китай възлизат на едвам 142 % от Брутният вътрешен продукт. Режимът на таргетиране на обменния курс, ограничавайки растежа на парите по отношение на растежа на общия дълг, тласна Китай към все по-високи равнища на дълга към Брутният вътрешен продукт, които най-после го доведоха до ръба на дефлация на дълга. Дойде време китайските управляващи да вземат паричните лостове, с цел да генерират по-висок номинален напредък на Брутният вътрешен продукт. Това значи да позволим на обменния курс да се приспособява към равнището на напредък на необятните пари, належащо за понижаване на бремето на Китай. Настоящата интернационална парична система завършва, когато Китай поеме тази цялостна парична самостоятелност.

Последните мнения на президента Си Дзинпин, че Китайската национална банка (PBoC) би трябвало да стартира стратегия за изкупуване на облигации, с цел да сътвори повече вътрешна ликвидност, може да са първият знак, че таргетирането на обменния курс изчезва от дневния ред на политиката. Действията на PBoC за ускорение на темпа на напредък на необятните пари и генериране на по-висок напредък на номиналния Брутният вътрешен продукт не са съвместими със постоянен обменен курс, изключително в ера, когато комерсиалните и финансови потоци се изместват от Китай като част от „ другарството “ на Съединени американски щати. Време е Китай да откри друга и изцяло самостоятелна парична политика.

От 1994 година Китай се намеси, с цел да предотврати повишаването на своя обменен курс, изключително във връзка с щатския $. Към този метод на паричната политика се причисли по-голямата част от Азия през 1998 година Тази намеса финансира закупуването на държавни дългови скъпи бумаги на развитите международни страни, най-вече съкровищни ​​облигации на Съединени американски щати, посредством основаването на банкови запаси в локална валута. Това наложително пазаруване, без значение от цената, дейно отдели безрисковия % от номиналния ритъм на напредък в развития свят.

Глобалната парична система сътвори непрекъсната и изкуствено огромна разлика сред номиналните темпове на напредък и дисконтовия %, като по този метод надува цените на активите и улеснява увеличението на задлъжнялостта. Спестителите в развития свят бяха отчасти освободени от финансиране на личните си държавни управления и вместо това се насочиха към финансиране на частния бранш и повишение на цените на активите. Оценката на акциите на Съединени американски щати, измерена посредством съотношението цена/печалба на Shiller, се реалокира на по-високо плато при тази парична система и задлъжнялостта както на частния, по този начин и на обществения бранш се увеличи до нови върхове по отношение на Брутният вътрешен продукт.

Излишъкът на вътрешния пазар ликвидността, основана от валутната намеса на PBoC, беше ориентирана от китайската държавна банкова система за финансиране на вложения и по-високо произвеждане за сметка на потреблението. Този държавен капитализъм понижи ролята, която непотребната ликвидност играеше в повишението на вътрешните цени и правенето на Китай по-малко конкурентоспособен в международен мащаб. По този метод външният остатък на Китай устоя доста по-дълго, в сравнение с би имал в една пазарна система. Централните банкери от развитите международни банки коригираха личната си парична политика, с цел да се вместят в динамичността на световната инфлация, определяна от ден на ден от Китай. Китайската комунистическа партия сътвори опорна точка, а ориентираните към инфлацията централни банкери сътвориха „ задоволително дълъг лост “ посредством лихвена политика и разширение на личните си салда, с цел да „ движат света “.

Докато спадът на обменния курс на ренминби, в отговор на доста по-високия растеж на предлагането на валута, покачва призрака на изнесена дефлация, останалият свят е доста малко евентуално да разреши на Китай да поеме още по-голям дял от международната търговия. Най-вероятната реакция е налагането на мита и по-ясното обрисуване на линия сред страните, които са съгласни с Китай, и тези, които виждат своята честност другаде. Загубата на достъп до китайския индустриален потенциал води със себе си по-висока световна инфлация.

Развитите международни управляващи към този момент са въвлечени в по-голям интервенционизъм, с цел да подсигуряват, че брутните несъответствия на остарялата парична система (главно несъразмерни равнища на дълг), се развиват с минимално социално-политическо разбъркване. Подобен интервенционизъм ни връща към системата, известна като финансова принуда, която понижи несъразмерните равнища на дълга след Втората международна война. Тази нова световна парична система носи радикални провокации за вложителите, в които те не са добре готови да се оправят без задълбочено схващане на финансовата история.